Джамията Азизие — уникален паметник на късноосманската архитектура в Кония
В центъра на Кония, в бизнес квартала на район Каратай, се издига джамията Азизие — един от най-необичайните религиозни паметници в Централна Анадола. Двойните ѝ минарети с колонирани шерефи веднага привличат погледа: такова архитектурно решение няма в нито една друга джамия в Турция. Джамията Азизие е построена през 1874 г. след пожар, унищожил предишната сграда, по заповед на Пертевниял — майката на султан Абдулазиз, чието име е дало на джамията настоящото ѝ име. Това е последната голяма джамия, издигната в Кония по времето на Османската империя. Съчетанието от късноосмански еклектизъм, барокови мотиви, неокласически детайли и традиционно турско планиране я превръща в архитектурен манифест на своето време – богат, малко претрупан и напълно неповторим.
История и произход на джамията Азизие
Историята на джамията Азизие започва много преди 1874 г. Първата сграда на това място е построена през 1671–1676 г. от Дамад Мустафа-паша — зет на султан Мехмед IV, съпруг на дъщеря му Хатидже-султан. Тази първоначална джамия е просъществувала почти два века, докато през 1867 г. не е унищожена от пожар, обхванал и съседните магазини. Пламъците не са оставили почти нищо от сградата.
Възстановяването на джамията поема Пертевниял Валиде Султан — майката на тогавашния султан Абдулазиз. Именно затова джамията носи името „Азизие“: то се отнася към името на Абдулазиз. Според турската Уикипедия, новата сграда е завършена през 1876 г. благодарение на съвместните усилия на самия Абдулазиз и майка му. Името на архитекта не е запазено — рядък случай за голяма късноосманска постройка. Джамията стана последната значима религиозна постройка в Кония, издигната преди края на Османската империя.
Тя се намира в деловия център на града, в квартал Каратай, в непосредствена близост до Музея на Мевлана. Това съседство не е случайно: кварталът между базарите и суфийските обители винаги е бил сърцето на градския живот в Кония, място, където търговията и духовността са съществували една до друга. Изграждането на голяма джамия именно тук подчертава статута на обновения религиозен център.
През XX век, след премахването на традиционните медресета и реформите на Ататюрк, джамията е реставрирана няколко пъти. Днес тя остава действаща градска джамия, приема вярващи за петте молитви и е отворена за туристи в паузите между молитвите.
Архитектура и какво да се види
Джамията Азизие е нагледна илюстрация на това, което през XIX век наричаха „eklektik üslup“, еклектичен стил. Под ръководството на архитектите-баляновци от Истанбул този стил се разпространи из цялата империя, смесвайки европейския барок, ампир и неокласицизъм с традиционното османско планиране. В резултат се получават разкошни, пищни сгради, наподобяващи торта с кремови украшения — а по мащаб и прецизност на изпълнението Азизие в Кония заема едно от първите места сред тях.
Минарети с колони
Основната сензация на джамията са двата минарета, чиито галерии-шерефе се поддържат не от плътна зидария, а от тънки колони. Такова решение е уникално за Турция: никъде другаде няма подобен балкон с колонада на минарета. Когато погледнете отдолу нагоре, изглежда, че галерията се държи във въздуха, а не върху камък.
Главната фасада и порталът
Цялата главна фасада е изработена от дялан камък. Северният портал – централният вход – е богато украсен с дърворезба: извити колони отстрани, плетеница от дантелени арабески, розетки, палмети и релефни завивки покриват косяците и архиволта буквално с непрекъснат килим от орнаменти. От двете страни на портала има две михрабни ниши с декорирани каменни сводове. Източният и западният портали са по-скромни, но са изпълнени в същия стил.
Молитвената зала и куполът
Вътре молитвената зала има квадратен план, покрит с един голям купол върху осмоъгълна основа. Ъгловите преходи са затворени с малки полукуполи. В барабана на купола има осем прозореца, пропускащи дневна светлина. Стените са разчертани с пилони, имитиращи отвън полукръгли контрафорси, които на нивото на корниза носят архитравни капители в античен стил. Над стените има стъпаловиден корниз, разширяващ се навън.
Нартекс и петкуполна колонада
Входът към молитвената зала води през нартекс – портик от пет аркови отвора, като централният отвор е значително по-висок и по-широк от останалите – архитектурен похват, напомнящ прочутата джамия Селимие в Едирне. Петте купола с различна големина на портика подчертават йерархията на пространството. Нартексът е издигнат на стъпала — също нетипично решение: обикновено в турските джамии главната зала е разположена на едно ниво с улицата.
Михраб, минбар и интериорен декор
Михрабът е изработен от синкав местен мрамор — така наречения „gök mermeri“, небесния мрамор на Кония. Релефната му дърворезба съчетава барокови завивки и традиционни ислямски мотиви: на окачванията на арката – „ампирни“ позлатени гирлянди, в нишата – арабска калиграфия. Минберът също е от мрамор: страничните панели са украсени с дантелена резба с геометрични мотиви, а балдахинът над амвона се поддържа от четири колони. Цялата декорация е пример за този „необароков“ облик, който Истанбул разпространява в провинцията през втората половина на XIX век. Арабеските и медальоните с надписи по стените са дело на местния калиграф и декоратор Махбуб Ефенди.
Чанти и фонтани
Тъй като джамията няма двор (avlu), шадирваните за ритуално измиване са прилепени към джамията от източната страна, в основата на минаретите. Те са покрити с шестколонни куполи от бял мрамор. Наблизо има малък парк.
Интересни факти и легенди
- Колонните шерефи на минаретите на Азизие нямат аналог в Турция: галерията на балкона се опира на изящни колони, а не на плътна зидария — това прави джамията абсолютно уникална от архитектурна гледна точка.
- Декорът на михраба и интериора е създаден от един майстор – калиграфът и художникът Махбуб Ефенди, който е изрисувал купола, арките и медальоните, обединявайки различни стилове в едно цяло.
- Джамията е построена по заповед на майката на султана, което само по себе си е традиция: валиде-султаните на Османската империя често са били поръчители на големи религиозни съоръжения — достатъчно е да си спомним Новата джамия в Истанбул, издигната от Кьосем Султан.
- Първоначалната сграда от 1671–1676 г. е построена от зетя на Мехмед IV, Дамад Мустафа-паша. В Истанбул името на този архитектурен покровител се свързва с няколко джамии и медресета от епохата на Кьопрюлю.
- Джамията Азизие се счита за последната голяма джамия, построена в Кония по време на Османската империя — своеобразен „прощален жест“ на имперското архитектурно изкуство в този град на суфиите и селджукските везири.
Как да стигнете
Джамията Азизие се намира в бизнес центъра на Кония, в квартал Каратай, на няколко минути пеша от Музея на Мевлана. Точни координати: 37.8699° с.ш., 32.5008° и.д. От летището в Кония (KYA) до центъра на града може да се стигне с градски автобуси (линии Havacılar) или с такси — пътуването отнема около 15–20 минути. Летището приема директни полети от Истанбул (летища IST и SAW) и Анкара.
От Анкара е удобно да се стигне с влака Hızlı Tren (високоскоростна железопътна линия): пътуването трае около 1 час и 40 минути, влаковете тръгват няколко пъти на ден от гара Ankara Gar. От Истанбул също има директни влакове YHT (~3,5 часа). В самия Коня джамията се намира на пешеходно разстояние от повечето централни забележителности: от Музея на Мевлена — около 300 метра на изток, от джамията Алаедин — приблизително 800 метра. Градските автобуси спират на главната улица Aladdin Bulvarı, на един квартал от джамията.
Съвети за пътуващите
Джамията Азизие е действаща, затова режимът на посещение се подчинява на графика на намаза. Най-доброто време за разглеждане е периодът между сутрешната и обедната молитва или между следобедната и вечерната. Непосредствено преди азана и по време на молитвата туристите се молят да изчакат при входа или тихо да наблюдават отстрани.
Дрескодът е задължителен: жените трябва да покрият главата и раменете си, а мъжете – да си събуят обувките при влизане в молитвената зала. На входа обикновено има безплатни шалове и торбички за обувки. В самата джамия може да се снима, но без светкавица и за предпочитане в тихите часове.
Оптималното време за посещение е сутринта в делничен ден. Вечер в петък и през почивните дни посетителите са значително повече и е по-трудно да разгледате спокойно интериора. През пролетта (април–май) и ранната есен (септември–октомври) в Кония времето е меко – най-приятното време за разходки из центъра.
Съчетайте посещението с разглеждане на съседните забележителности: Музея на Мевлена (мавзолей на основателя на ордена Мевлеви, на 300 метра), джамията Ипликчи (XIII в.), медресето Индже Минаре (Тънкият минарет) и базара Азизие точно до стените на джамията. За един ден в Коня е напълно възможно да обиколите и четирите обекта пеша. Ако сте дошли от Анкара с Hızlı Tren, удобният вариант е еднодневна екскурзия: заминаване сутринта, връщане вечерта. Опитни пътешественици съветват да проверите предварително разписанието за намаз в приложението Muslim Pro или на сайта diyanet.gov.tr — това ще спести време и ще ви позволи да влезете вътре без чакане. Накрая: не си тръгвайте, без да погледнете още веднъж към минаретите отвън – именно тези колони с шерефи правят джамията Азизие не просто красива, а наистина уникална в архитектурата на цяла Турция.